Христо СТОЯНОВ

Случва му се на човек да си развали рахатлъка и да се ожени. Аз лично често заменям рахатлъка си и се женя. От гледна точка на съпругите ми може да се каже, че често сменям рахатлъка и се развеждам. Не съм убеден, че те са прави, за разлика от тях. Те смятат, че аз не съм прав...
Последното винаги е повод за развод. Не може да се живее с човек, който никога не е прав. Аз лично не бих живял с такъв човек. Но ми се налага. Не мога да подам иск за развод със себе си – понякога не мога да се съглася със себе си и не смятам, че не съм прав...


Представете си какъв стоик съм само, щом се търпя.
А аз не съм търпелив човек...
И какви са тия жени, дето не могат да изживеят живота си с мен, не знам. Щом аз успявам, съвсем малко стоицизъм им трябва, за да не се разделяме...
Разбира се, понякога оставяме и следи след разводите. Някои следи дишат, плачат, проговарят – човек проговаря, за да може после да се скара с някого. Иначе защо трябва да се учим да говорим – има хора, дето с един пръст разговарят цял живот – показалеца. Други им отвръщат със среден пръст...
Първият размахва показалеца, пък вторият му тръшка среден пръст... Какво по-прекрасно доказателство, че речта е излишна? За какво му е на човек да учи ненужни някакви си думи, като всичко се оправя с два пръста, разположени един до друг в края на ръката. Понякога се налага само да ги свиеш заедно с останалите три пръста и да цапардосаш някой между очите... Обикновено това се случва в момента, в който този, когото трябва да цапардосаш, проговаря...
Ето заради това не е хубаво да проговаря човек. Въобще речта е донесла толкова негативи за човечеството. Всички войни идват от това, че някой илюстрира показването на среден пръст със слово и обикновено по адрес на майката...
Нито едно от двете ми деца не е идвало да ми се оплаче, че някое момиче или момче го псува на татко...
Друго си е някоя майка да каже на сина ми: „Да си легна с татко ти дано. Баща ти да ми го...”
Това е доказателство според мен, че жените нищо не разбират от мъже.
И то конкретно от един мъж – от мен...
Ама то си е за тяхна сметка...
Тия жени, дето разбират от мъже, отдавна са разведени с мен.
Първо се омъжиха, щото разбират, и второ се разведоха, защото нищо не разбират...
Човек и жена да е, деградира понякога...
Една от тия жени ми роди момиче, друга – момче... Момичето вече ми роди внуче и така нататък...
Дето викаше един приятел, че животът бил хубав, ама се бил проточил...
Момичето, преди да ми роди внуче, проговори... Слава Богу, проговори, преди да се научи да тропа с крак в магазините. Забравих да кажа, че има хора от женски пол, които преди да установят за какво им служи показалецът, тренират първо с крак... Като ти тропне ей такова нещо един-два пъти в магазина, и да нямаш пари, ще купиш кожено палто... Дето се вика от ракията ще се лишиш само и само мир да има. Ако и това не помогне, винаги има скрити пари за още една ракия човек, за да има в какво да удави мъки и страдания... Някои са такива добри плувци, че във вода не могат да се удавят и заради това прибягват до ракии, вина и бирички впоследствие...
Всичко се случва на белия свят и не е за учудване...
Щом се случи и аз на родителска среща да отида, нищо не ме учудва вече.
Това стана далеч преди дъщерята да ми отима внуче...
Та отивам аз на това единствено в живота ми събитие – толкова срам не бях брал през живота си и, обещавам, никога няма доброволно да отида на такова мероприятие.
Учителката, класна на дъщеря ми, хубава, засукана. Дето се вика – семенната течност да ти потече пред гледката... Ама като започна да ги плещи едни за щерката, направо потънах от срам и за това да ми потече нещо въобще не се стигна.
Потънах от срам...
Това или друго дете пакост направили, пък мойта дъщеря една хрисима. По математика някакво било по-слабо от най-големия слабак, а дъщеря ми толкова добра по точните науки, че дори му помогнала и това дете вече можело да отгатва колко прави две плюс две в единадесети клас. Да не говорим по физическо – толкова добре бягала моята хубостница, пък едно неизвинено нямала за бягане от час... Че каква бегачка е – така и не разбрах...
Станах аз по средата на мероприятието и тръгнах да си ходя. Учителката пита къде отивам и аз чистосърдечно отвръщам, че съм сбъркал родителската среща.
Тя пита дали не съм бащата на това и това дете, викам, че такъв се водя...
Ама не може това дете да е от мен, казвам, защото за мен такива добри неща не са се говорили и аз въобще не съм като дъщеря ми...
Пък иначе физически на мен се е метнало детето. Само брада дето няма дъщеря ми...
Ама и това остана да си пусне...
Много съм взискателен като родител, няма що...